Последна нощ
Дъждовна нощ. Напълно във синхрон
със времето, преобладаващо във мен.
Но вместо гръмотевици – тих стон.
Светкавиците ми са вик несподелен.
Мъглива нощ. В тъмата непрогледна
изгубиха се чувствата ни без компас.
Не би помогнал и прожектор халогенен,
щом няма светлина, останала във нас.
Последна нощ. С последната цигара
любов-пожар догаря във агония...
В мъглива нощ дъждовно се разтваря
небето. После пепел. И любов–история...
със времето, преобладаващо във мен.
Но вместо гръмотевици – тих стон.
Светкавиците ми са вик несподелен.
Мъглива нощ. В тъмата непрогледна
изгубиха се чувствата ни без компас.
Не би помогнал и прожектор халогенен,
щом няма светлина, останала във нас.
Последна нощ. С последната цигара
любов-пожар догаря във агония...
В мъглива нощ дъждовно се разтваря
небето. После пепел. И любов–история...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
Поздрав за чудесния стих, Мая! 
