M1234567891 (Миночка Митева)
417 12693
15 мар. 2022 г., 15:28

Последната сцена 

  Поэзия
427 4 9

Извадих въглените – спомени мили,

от огнището студено на живота,

а те внезапно са се подредили,

като голи снимки от цветен филм.

 

Виждам главната героиня зад завесата,

потънала в бледожълта светлина,

в която, очите ѝ, звезди небесни,

припламват и гаснат в нощта.

 

Хванала бокала в ръцете си,

наздравица вдига със стария стол,

отметнала глава на раменете си,

загледана в сянката на прашен декор.

 

От празните седалки на първия ред

долита мирис на остър парфюм,

останал от някой обожател заклет,

предлагал сполука и всичко наред.

 

Колко целувки тя носеше вечер,

примесени с дъх на малини

и как ухаеше всичко навред,

преди младостта да си замине.

 

Сега е самотна с чаша в ръка,

и близва поредната капка,

тя още е хубава, мъдра жена,

написала история сладка!

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е скъпа,Ели, благодаря ти за хубавия коментар и за любими, лека вечер!
  • Младостта си отива...остават спомените! Поздравления, Миночка, хубав стих!
  • Мила Роси, благодарна съм ти, че винаги намираш време за мен, нека всичко ти е наред , бъди благословена!
  • Не си сама, Миночка! Носиш в сърцето се хората и местата които обичаш. Сърцето ти е пълно!
  • Асенчо, благодаря ти, че постави стиха в любими!
  • Много хубав коментар,Иван, много ме трогна , че посети моята страничка и постави стиха в любими, приятна вечер ти желая от сърце!
  • Много прочувствен стих примесен с лека тъга поради самотата! Поздравления за стиха, Миночка! Всъщност, човек никога не е съвсем сам, защото в него е Божия дух, който му дава сили да продължи напред!
  • Зарадва ме твоето присъствие и поставяне на стиха в любими, Младен, една прекрасна вечер ти желая от сърце!
  • "Сега е самотна с чаша в ръка,
    и близва поредната капка,
    тя още е хубава, мъдра жена,
    написала история сладка!"

    Мъдростта винаги преодолява мъката и възвръща надеждата. Много хубаво си го казала, Миночка!
Предложения
: ??:??