Последната сцена
Извадих въглените – спомени мили,
от огнището студено на живота,
а те внезапно са се подредили,
като голи снимки от цветен филм.
Виждам главната героиня зад завесата,
потънала в бледожълта светлина,
в която, очите ѝ, звезди небесни,
припламват и гаснат в нощта.
Хванала бокала в ръцете си,
наздравица вдига със стария стол,
отметнала глава на раменете си,
загледана в сянката на прашен декор.
От празните седалки на първия ред
долита мирис на остър парфюм,
останал от някой обожател заклет,
предлагал сполука и всичко наред.
Колко целувки тя носеше вечер,
примесени с дъх на малини
и как ухаеше всичко навред,
преди младостта да си замине.
Сега е самотна с чаша в ръка,
и близва поредната капка,
тя още е хубава, мъдра жена,
написала история сладка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
