Последната сцена
Извадих въглените – спомени мили,
от огнището студено на живота,
а те внезапно са се подредили,
като голи снимки от цветен филм.
Виждам главната героиня зад завесата,
потънала в бледожълта светлина,
в която, очите ѝ, звезди небесни,
припламват и гаснат в нощта.
Хванала бокала в ръцете си,
наздравица вдига със стария стол,
отметнала глава на раменете си,
загледана в сянката на прашен декор.
От празните седалки на първия ред
долита мирис на остър парфюм,
останал от някой обожател заклет,
предлагал сполука и всичко наред.
Колко целувки тя носеше вечер,
примесени с дъх на малини
и как ухаеше всичко навред,
преди младостта да си замине.
Сега е самотна с чаша в ръка,
и близва поредната капка,
тя още е хубава, мъдра жена,
написала история сладка!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е скъпа,Ели, благодаря ти за хубавия коментар и за любими, лека вечер!
-
Младостта си отива...остават спомените! Поздравления, Миночка, хубав стих!
-
Мила Роси, благодарна съм ти, че винаги намираш време за мен, нека всичко ти е наред , бъди благословена!
-
Не си сама, Миночка! Носиш в сърцето се хората и местата които обичаш. Сърцето ти е пълно!
-
Асенчо, благодаря ти, че постави стиха в любими!
-
Много хубав коментар,Иван, много ме трогна , че посети моята страничка и постави стиха в любими, приятна вечер ти желая от сърце!
-
Много прочувствен стих примесен с лека тъга поради самотата! Поздравления за стиха, Миночка! Всъщност, човек никога не е съвсем сам, защото в него е Божия дух, който му дава сили да продължи напред!
-
Зарадва ме твоето присъствие и поставяне на стиха в любими, Младен, една прекрасна вечер ти желая от сърце!
-
"Сега е самотна с чаша в ръка,
и близва поредната капка,
тя още е хубава, мъдра жена,
написала история сладка!"
Мъдростта винаги преодолява мъката и възвръща надеждата. Много хубаво си го казала, Миночка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
