Давам ти последната зимна ябълка на света –
и соковете, и залезите, и захарта ѝ.“
Николай Милчев
Дълбоко в моята душа,
Прегърнах те, като чуплива ваза.
Не за да те крия от света,
а ако мога
от страховете ти, да те опазя.
Разбрах. От самота не те е страх.
Но виж от искреност, от споделена ласка.
И от любов…
И за това избираш да живееш в грях. ...