iren5 (Ирен)
1110 6267
11 февр. 2020 г., 16:55

Последната ябълка 

  Поэзия » Любовная
506 4 10

Давам ти последната зимна ябълка на света –

и соковете, и залезите, и захарта ѝ.“

Николай Милчев

Дълбоко в моята душа,

Прегърнах те, като чуплива ваза.

Не за да те крия от света,

а ако мога

от страховете ти, да те опазя.

 

Разбрах. От самота не те е страх.

Но виж от искреност, от споделена ласка.

И от любов…

И за това избираш да живееш в грях.

Надянал на душата своя - груба маска.

 

Заменяш любовта със похот.

На гости каниш всички дяволи и демони.

Шегуваш се дори със Господа и казваш:

„ Ябълката ли?

Ще я открадна аз. Ще си я взема“

 

Не, няма… Аз ще ти я дам.

Красива, сочна, пожелана от стотина.

С единствена надежда, че във нея има плам,

Душата ти да стопли,

от тази дълга стогодишна зима.

 

Да потече във вените живот.

Любов да потече и във твоите вени.

Последната ми ябълка вземи!

Божествения плод!

В любов живей. Дори да не е с мене.

© Ирен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Май така правим напоследък, Хари. Даже и без лист и химикалка, а с клавиатура.
  • Хубаво, Ирен! Уточни дали е свободен стих. Иначе всеки може да си купи химикалка и лист. И да пише, пише...
  • Наде!
  • Това с "дяволите -монаси" и "Дори да не е с мене."...Няма как да стане! Много е хубаво, Иренче!
  • Благодаря!
  • Хубаво е! Поздрав, Ирен!
  • Много е хубаво!
  • Ти винаги излъчваш любов в някаква форма,...но тук надминаваш себе си!!! Трогателно, чувствено, откровено, красиво.....и още много неща!
  • Не само че е любов, а е тази безрезервната, която нищо не очаква и нищо не иска, за която всеки от нас понякога си мечтае. Любов, която да укроти всичките ни демони, а дяволите превърне в монаси.
  • Като епископ Мирел, който оставя на Жан Валжан двата сребърни свещника: Не ги кради, подарявам ти ги....
    Това е любов и нищо повече 💖
Предложения
: ??:??