Последната ябълка
Давам ти последната зимна ябълка на света –
и соковете, и залезите, и захарта ѝ.“
Николай Милчев
Дълбоко в моята душа,
Прегърнах те, като чуплива ваза.
Не за да те крия от света,
а ако мога
от страховете ти, да те опазя.
Разбрах. От самота не те е страх.
Но виж от искреност, от споделена ласка.
И от любов…
И за това избираш да живееш в грях.
Надянал на душата своя - груба маска.
Заменяш любовта със похот.
На гости каниш всички дяволи и демони.
Шегуваш се дори със Господа и казваш:
„ Ябълката ли?
Ще я открадна аз. Ще си я взема“
Не, няма… Аз ще ти я дам.
Красива, сочна, пожелана от стотина.
С единствена надежда, че във нея има плам,
Душата ти да стопли,
от тази дълга стогодишна зима.
Да потече във вените живот.
Любов да потече и във твоите вени.
Последната ми ябълка вземи!
Божествения плод!
В любов живей. Дори да не е с мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
Много е хубаво, Иренче!