Аз няма да напиша ред за тебе.
Дастатъчно! Изплаках те завинаги.
Дори ти подарих и още време,
след твоето обичане във мигове.
Ще бъдеш никоя. Поредната ми гара,
в която исках да отдъхна с вечност.
Но тъй се разменихме. И останах,
а ти качѝ се във вагона на надеждата.
Върви и никога назад не се обръщай!
(Аз свикнах да вървя от пусто в празно.)
Като на Господ ти се молех и се кръстех.
Обичах те, но адски те намразих! ...