Последни редове.
Аз няма да напиша ред за тебе.
Дастатъчно! Изплаках те завинаги.
Дори ти подарих и още време,
след твоето обичане във мигове.
Ще бъдеш никоя. Поредната ми гара,
в която исках да отдъхна с вечност.
Но тъй се разменихме. И останах,
а ти качѝ се във вагона на надеждата.
Върви и никога назад не се обръщай!
(Аз свикнах да вървя от пусто в празно.)
Като на Господ ти се молех и се кръстех.
Обичах те, но адски те намразих!
Кълна ти се! Последни редове.
А можех да напиша цяла Ода.
Ти думичка не ще ми прочетеш.
По дяволите да вървиш! И сбогом.
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
