1 окт. 2016 г., 10:14

Последният Човек

629 2 4

Последният Човек

бездушно вглежда се в небето,

а то безмълвно тъмнее и мълчи,

отровен дим се стеле над полето,

посока няма, а той върви.

 

Природата го бе направила разумен,

вселила част от своята Душа,

а той създаде Ад пагубен,

запали огньове, в които изгоря.

 

Изчезващ вид. Опитът приключи.

Остави ли след себе си поне следи

следващият "сапиенс" да се не чуди

кой път за оцеляване да извърви.

 

Септември, 2016

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мелани,Владислав,Владимир,Ангел,благодаря че посетихте моята страница.Желая ви успешна седмица!
  • Поздрави за хубавият стих!!!
  • Много, много ми хареса!
  • Много ми хареса! Споделям тъгата и гнева, но се чудя щом и тогава не се е предал и живее, въпреки, че всичко е тъмно, макар и последни мигове...все пак толкова ли е бездушен. Везнъж прочетох тази мисъл"Това, което не трябва да е и върши лошо си отива", от друга страна обаче би ли могъл да живее сам,дори и с душа. Според мен не, защото душата си отива, когато не я споделяме, а без душа ние сме само тяло...
    Към много размисли води тази творба. Според мен, човек още не е загубил душата си, но ако не я споделя, пази я само за себе си или не и дава шанс да живее, просто ще я загуби...

    "Природата го бе направила разумен,
    вселила част от своята Душа,
    а той създаде Ад пагубен,
    запали огньове, в които изгоря.

    Изчезващ вид. Опитът приключи.
    Остави ли след себе си поне следи
    следващият "сапиенс" да се не чуди
    кой път за оцеляване да извърви."

    Много дълбока философия!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....