1.10.2016 г., 10:14

Последният Човек

627 2 4

Последният Човек

бездушно вглежда се в небето,

а то безмълвно тъмнее и мълчи,

отровен дим се стеле над полето,

посока няма, а той върви.

 

Природата го бе направила разумен,

вселила част от своята Душа,

а той създаде Ад пагубен,

запали огньове, в които изгоря.

 

Изчезващ вид. Опитът приключи.

Остави ли след себе си поне следи

следващият "сапиенс" да се не чуди

кой път за оцеляване да извърви.

 

Септември, 2016

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мелани,Владислав,Владимир,Ангел,благодаря че посетихте моята страница.Желая ви успешна седмица!
  • Поздрави за хубавият стих!!!
  • Много, много ми хареса!
  • Много ми хареса! Споделям тъгата и гнева, но се чудя щом и тогава не се е предал и живее, въпреки, че всичко е тъмно, макар и последни мигове...все пак толкова ли е бездушен. Везнъж прочетох тази мисъл"Това, което не трябва да е и върши лошо си отива", от друга страна обаче би ли могъл да живее сам,дори и с душа. Според мен не, защото душата си отива, когато не я споделяме, а без душа ние сме само тяло...
    Към много размисли води тази творба. Според мен, човек още не е загубил душата си, но ако не я споделя, пази я само за себе си или не и дава шанс да живее, просто ще я загуби...

    "Природата го бе направила разумен,
    вселила част от своята Душа,
    а той създаде Ад пагубен,
    запали огньове, в които изгоря.

    Изчезващ вид. Опитът приключи.
    Остави ли след себе си поне следи
    следващият "сапиенс" да се не чуди
    кой път за оцеляване да извърви."

    Много дълбока философия!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...