Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
Oct 1, 2016, 10:14 AM

Последният Човек

636 2 4

Последният Човек

бездушно вглежда се в небето,

а то безмълвно тъмнее и мълчи,

отровен дим се стеле над полето,

посока няма, а той върви.

 

Природата го бе направила разумен,

вселила част от своята Душа,

а той създаде Ад пагубен,

запали огньове, в които изгоря.

 

Изчезващ вид. Опитът приключи.

Остави ли след себе си поне следи

следващият "сапиенс" да се не чуди

кой път за оцеляване да извърви.

 

Септември, 2016

Варна, Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Мелани,Владислав,Владимир,Ангел,благодаря че посетихте моята страница.Желая ви успешна седмица!
  • aap (Ангел)
    aap (Ангел)
    Поздрави за хубавият стих!!!
  • Putin (Владимир Владимирович)
    Putin (Владимир Владимирович)
    Много, много ми хареса!
  • Monserrat (Мелани)
    Monserrat (Мелани)
    Много ми хареса! Споделям тъгата и гнева, но се чудя щом и тогава не се е предал и живее, въпреки, че всичко е тъмно, макар и последни мигове...все пак толкова ли е бездушен. Везнъж прочетох тази мисъл"Това, което не трябва да е и върши лошо си отива", от друга страна обаче би ли могъл да живее сам,дори и с душа. Според мен не, защото душата си отива, когато не я споделяме, а без душа ние сме само тяло...
    Към много размисли води тази творба. Според мен, човек още не е загубил душата си, но ако не я споделя, пази я само за себе си или не и дава шанс да живее, просто ще я загуби...

    "Природата го бе направила разумен,
    вселила част от своята Душа,
    а той създаде Ад пагубен,
    запали огньове, в които изгоря.

    Изчезващ вид. Опитът приключи.
    Остави ли след себе си поне следи
    следващият "сапиенс" да се не чуди
    кой път за оцеляване да извърви."

    Много дълбока философия!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0