1 oct 2016, 10:14

Последният Човек

637 2 4

Последният Човек

бездушно вглежда се в небето,

а то безмълвно тъмнее и мълчи,

отровен дим се стеле над полето,

посока няма, а той върви.

 

Природата го бе направила разумен,

вселила част от своята Душа,

а той създаде Ад пагубен,

запали огньове, в които изгоря.

 

Изчезващ вид. Опитът приключи.

Остави ли след себе си поне следи

следващият "сапиенс" да се не чуди

кой път за оцеляване да извърви.

 

Септември, 2016

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мелани,Владислав,Владимир,Ангел,благодаря че посетихте моята страница.Желая ви успешна седмица!
  • Поздрави за хубавият стих!!!
  • Много, много ми хареса!
  • Много ми хареса! Споделям тъгата и гнева, но се чудя щом и тогава не се е предал и живее, въпреки, че всичко е тъмно, макар и последни мигове...все пак толкова ли е бездушен. Везнъж прочетох тази мисъл"Това, което не трябва да е и върши лошо си отива", от друга страна обаче би ли могъл да живее сам,дори и с душа. Според мен не, защото душата си отива, когато не я споделяме, а без душа ние сме само тяло...
    Към много размисли води тази творба. Според мен, човек още не е загубил душата си, но ако не я споделя, пази я само за себе си или не и дава шанс да живее, просто ще я загуби...

    "Природата го бе направила разумен,
    вселила част от своята Душа,
    а той създаде Ад пагубен,
    запали огньове, в които изгоря.

    Изчезващ вид. Опитът приключи.
    Остави ли след себе си поне следи
    следващият "сапиенс" да се не чуди
    кой път за оцеляване да извърви."

    Много дълбока философия!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...