11 янв. 2009 г., 10:06

Последният облак на първите дни

688 0 6

                                                      Сутрин в мъглата.

                                                       В мъгливата сутрин.

 

                                                      На обяд с листата.

                                                      На обяд с фалшивата маска, гримиран, напудрен!

                                               

                                                      А  вечер усмихнат... някак безпричинно усмихнат.

                                                     Безпричинно усмихната нощ. След туй, после сън.

 

                                                     И отново... Сутрин в мъглата.

                                                     В мъгливата сутрин.

 

                                                     И така...

 

                                                     

        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... нататък, и така нататък...

    заигравка си е.
  • днес или чета някакви заигравки под формата на стихоизблици или простотии - това го причислявам към заигравките
    и не го приемай за обида, по добре заигравка, отколкото простотия
  • Кръговратът на Живота, друже!
  • Меланхолично. Обичам подобно стихове.
    Някак си мъртъв живот...
    И все пак подрепям Таня.
    Ако утрото започне с усмивка?
  • до края на света

    гот

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...