11 янв. 2009 г., 10:06

Последният облак на първите дни

691 0 6

                                                      Сутрин в мъглата.

                                                       В мъгливата сутрин.

 

                                                      На обяд с листата.

                                                      На обяд с фалшивата маска, гримиран, напудрен!

                                               

                                                      А  вечер усмихнат... някак безпричинно усмихнат.

                                                     Безпричинно усмихната нощ. След туй, после сън.

 

                                                     И отново... Сутрин в мъглата.

                                                     В мъгливата сутрин.

 

                                                     И така...

 

                                                     

        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... нататък, и така нататък...

    заигравка си е.
  • днес или чета някакви заигравки под формата на стихоизблици или простотии - това го причислявам към заигравките
    и не го приемай за обида, по добре заигравка, отколкото простотия
  • Кръговратът на Живота, друже!
  • Меланхолично. Обичам подобно стихове.
    Някак си мъртъв живот...
    И все пак подрепям Таня.
    Ако утрото започне с усмивка?
  • до края на света

    гот

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...