11 ene 2009, 10:06

Последният облак на първите дни

  Poesía » Otra
689 0 6

                                                      Сутрин в мъглата.

                                                       В мъгливата сутрин.

 

                                                      На обяд с листата.

                                                      На обяд с фалшивата маска, гримиран, напудрен!

                                               

                                                      А  вечер усмихнат... някак безпричинно усмихнат.

                                                     Безпричинно усмихната нощ. След туй, после сън.

 

                                                     И отново... Сутрин в мъглата.

                                                     В мъгливата сутрин.

 

                                                     И така...

 

                                                     

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... нататък, и така нататък...

    заигравка си е.
  • днес или чета някакви заигравки под формата на стихоизблици или простотии - това го причислявам към заигравките
    и не го приемай за обида, по добре заигравка, отколкото простотия
  • Кръговратът на Живота, друже!
  • Меланхолично. Обичам подобно стихове.
    Някак си мъртъв живот...
    И все пак подрепям Таня.
    Ако утрото започне с усмивка?
  • до края на света

    гот

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...