11.01.2009 г., 10:06

Последният облак на първите дни

687 0 6

                                                      Сутрин в мъглата.

                                                       В мъгливата сутрин.

 

                                                      На обяд с листата.

                                                      На обяд с фалшивата маска, гримиран, напудрен!

                                               

                                                      А  вечер усмихнат... някак безпричинно усмихнат.

                                                     Безпричинно усмихната нощ. След туй, после сън.

 

                                                     И отново... Сутрин в мъглата.

                                                     В мъгливата сутрин.

 

                                                     И така...

 

                                                     

        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... нататък, и така нататък...

    заигравка си е.
  • днес или чета някакви заигравки под формата на стихоизблици или простотии - това го причислявам към заигравките
    и не го приемай за обида, по добре заигравка, отколкото простотия
  • Кръговратът на Живота, друже!
  • Меланхолично. Обичам подобно стихове.
    Някак си мъртъв живот...
    И все пак подрепям Таня.
    Ако утрото започне с усмивка?
  • до края на света

    гот

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...