Последно сбогом...
Днес е разпети петък
пред тъжната пасха.
Христос е на кръста,
Италия-в черен креп увита!
Тежка равносметка!
Земята сърдита
не спира протеста!
Никой не чува
нейната болка.
Днес човекът
се дави в сълзи,
в дните, в които
лобираше
... за мир под небето.
Почти триста жертви!
Хиляди без домове!
Тъжна колона,
мъже в черно,
широки рамене,
подложени под... ковчези!
Много са белите...!
Като трънна корона...
на безхаберието...!
Цветя, венци и болка!
Огромна болка...
Болка в сърцата човешки!
А болката земна?
Вопълът ù пореден?
Не е ли време
майките почернени
в ръцете да вземат
маслинени клонки
и в едно със Сираците
завой да направят
в надпреварата по алчност?
Не е ли време
земните вопли да чуем?
...
Страшен е днешният петък!
Като спектакъл на ужаса!
Цветята са много.
Сълзите - реки.
Движи се бавно
тъжната колона,
отиват си хора,
които за земната болка.
Всички знаем...
НЯМАТ ВИНА!
10.04.2009 г.
Италия - Абруццо
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Все права защищены
)))
