10.04.2009 г., 22:03

Последно сбогом...

1.5K 0 27

 

 

Днес е разпети петък

пред тъжната пасха.

Христос е на кръста,

Италия-в черен креп увита!

Тежка равносметка!

Земята сърдита

не спира протеста!

Никой не чува

нейната болка.

Днес човекът

се дави в сълзи,

в дните, в които

лобираше 

... за мир под небето.

Почти триста жертви!

Хиляди без домове!

Тъжна колона,

мъже в черно,

широки рамене,

подложени под... ковчези!

Много са белите...!

Като трънна корона...

на безхаберието...!

Цветя, венци и болка!

Огромна болка...

Болка в сърцата човешки!

А болката земна?

Вопълът ù пореден?

Не е ли време

майките почернени

в ръцете да вземат

маслинени клонки

и в едно със Сираците

завой да направят

в надпреварата по алчност?

Не е ли време

земните вопли да чуем?

...

Страшен е днешният петък!

Като спектакъл на ужаса!

Цветята са много.

Сълзите - реки.

Движи се бавно

тъжната колона,

отиват си хора,

които за земната болка.

Всички знаем...

НЯМАТ ВИНА!

 

10.04.2009 г.

Италия - Абруццо 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня,закъснявал съм и друг път ... Затова ще ти се поклоня два пъти! За големия духовен заряд, който носиш; за силата да напишеш точно тези стихове! Аз в Стражица отблизо видях разрухата, но поне жертви нямаше през далечната вече 1986 година. До последния писмен знак е стигнала силата ти, а чуството ти за съпричастност към болката ме покори завинаги!
  • Липсваш...! Къде си...? Върни ни Пролетта...!
  • Много ми харесва страхотно е.Поздравче 6
  • Поклон, мила!!!

    Въпреки това - весело посрещане на Великден ти желая!

    п.п.: И съм запомнила какво ми обеща на рождения ми ден!)))
  • Поклон пред паметта на загиналите! Чест ти прави , че си им сътворила такъв силен некролог! Поклон!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...