Последно сбогом...
Днес е разпети петък
пред тъжната пасха.
Христос е на кръста,
Италия-в черен креп увита!
Тежка равносметка!
Земята сърдита
не спира протеста!
Никой не чува
нейната болка.
Днес човекът
се дави в сълзи,
в дните, в които
лобираше
... за мир под небето.
Почти триста жертви!
Хиляди без домове!
Тъжна колона,
мъже в черно,
широки рамене,
подложени под... ковчези!
Много са белите...!
Като трънна корона...
на безхаберието...!
Цветя, венци и болка!
Огромна болка...
Болка в сърцата човешки!
А болката земна?
Вопълът ù пореден?
Не е ли време
майките почернени
в ръцете да вземат
маслинени клонки
и в едно със Сираците
завой да направят
в надпреварата по алчност?
Не е ли време
земните вопли да чуем?
...
Страшен е днешният петък!
Като спектакъл на ужаса!
Цветята са много.
Сълзите - реки.
Движи се бавно
тъжната колона,
отиват си хора,
които за земната болка.
Всички знаем...
НЯМАТ ВИНА!
10.04.2009 г.
Италия - Абруццо
© Татяна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Таня,закъснявал съм и друг път ... Затова ще ти се поклоня два пъти! За големия духовен заряд, който носиш; за силата да напишеш точно тези стихове! Аз в Стражица отблизо видях разрухата, но поне жертви нямаше през далечната вече 1986 година. До последния писмен знак е стигнала силата ти, а чуството ти за съпричастност към болката ме покори завинаги!
-
Липсваш...! Къде си...? Върни ни Пролетта...!
-
Много ми харесва страхотно е.Поздравче 6
-
Поклон, мила!!!
Въпреки това - весело посрещане на Великден ти желая!
п.п.: И съм запомнила какво ми обеща на рождения ми ден!
))) -
Поклон пред паметта на загиналите! Чест ти прави , че си им сътворила такъв силен некролог! Поклон!
-
Поклон пред загиналите!
Татянка а теб искам да прегърна и да ти дам сила и кураж и мноого обич!Представям си какво изживявате.
А стихът ти е много хубав, усетих чувствата, които са в теб! -
Боже, невероятно силен стих! Раздиращ сърцето! Поклон за всички тези хора!
-
Земята е жестока в своята справедливост. Но и стихът ти е справедлив и суров от болка и гняв. Съвсем справедливо. Стойностен стих, по човешки топъл и искрен. Поздрав и сила ти изпращам!
-
разплака ме...
Поклон! -
.............
-
Благодаря ви приятели! Имах нужда от всички вас, в тези тежки часове!
-
Aмин!
-
Боли стихът ти...докосващ много силно. Да сведем глави!
-
прегръщам те Татяна за силата на поезията ти в такъв тежък момент..!
природата още веднъж ни напомни за себе си...
.......
и все повече ще ни напомня....!!!
-
Тъжна картина! Дано не се повтаря никога повече! Мир на праха им!
-
Побрала си всичката мъка в сърцето си Прима.
И си намерила достойни думи.
Поклон пред жертвите! -
!!!
-
Болката насъщна броди по Земята
и често тя е Музата позната,
която се населва в нас самите...
за да отсее злото от добрите...
Прегръщам те!
П.П. За злостните коментари:
Не искай преждевременно да проумеят, че всички още от Зачатието всъщност - Безнадежеждни случаи са също - и че някога и те точно ще отмерят но Доброто няма да намерят...
Бог да прости Жестокостта им... -
Какво да ти кажа ИДЕМИ ,само факта, че си скрила дори малкото си име е достатъчен, за да ни убеди, че и ти не си съвсем на ясно с мислите си. Имай капчица морал и задръжки в едно наистина трагично ежедневие и от моя живот... Не заслужаваш вниманието ми, отговарям ти за последен път тръсейки някъде в теб нещо, което до тук не демонстрира...
-
Много е грозно поведението ти, но ще настоявам да не изтриват коментарите ти. В един такъв момент, пред една толкова страшна трагедия, твоите думи... Бурни аплодисменти за лицето, което ни показа!
-
Аз и в момента гледам новините и нито един важен репортаж не съм пропуснала, защото и днес в 15.30 люлеенето беше с магнитут 3.3 по Рихтер. Никой живеещ в Абруццо не пропуска новините! Какво искаш да кажеш ИДЕМИ и за кои новини? Снимката ми в профила тук е от централния мост в града , в който живея, зад гърба ми е общинския съвет. Можеш да направиш справка в интернет, ако те лазят някакви черни съмнения! Информирай се и от администрацията на Откровения, от къде идват публикациите ми, така ще научиш, къде живея!
-
Благодаря ви за отзивите! Да помълчим пред стотиците загинали и хилядите разбити съдби. Да се поклоним ниско пред тяхната памет и да си пожелаем да НЕ ни постига съдбата им. Много искам да пожелая на моя, много изстрадал, български народ, държава с отговорни мъже като тези, които виждам тук! АМИН ДАЙ БОЖЕ!
-
Мълчим пред жертвите! Мълчим пред великолепния стих - поетичен реквием! Поклон!
-
Да замълчим пред тези, които си отиват НЕвиновни...
-
!
-
Да помълчим!
И да помним, че не винаги,
след днес идва утре...
Нека бъдем добри днес,защото
само добротата, оставя след нас,
нетленна следа...
Поздрави за силния, докосващ сърцето стих!
-
Поклон!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
