25 июн. 2016 г., 13:23

Последно сбогом

2K 3 24

Последно сбогом днес ти казвам, Мамо!

Уви! Настъпи твоят сетен час!

Отиде си с една въздишка само –

навярно пак със мисълта за нас!

 

Отиде си – светът се преобърна,

угасна топлината в роден дом

и споменът от детството се върна

как с обич ни целуваш мълчешком…

 

Почивай в мир – там татко те очаква!

След време може да се срещнем пак,

душата ми отчаяна проплаква

от грохота на пръст върху капак...

 

 

 

24.06.2016 год.

 

Любомир Попов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...