Последно сбогом
Последно сбогом днес ти казвам, Мамо!
Уви! Настъпи твоят сетен час!
Отиде си с една въздишка само –
навярно пак със мисълта за нас!
Отиде си – светът се преобърна,
угасна топлината в роден дом
и споменът от детството се върна
как с обич ни целуваш мълчешком…
Почивай в мир – там татко те очаква!
След време може да се срещнем пак,
душата ми отчаяна проплаква
от грохота на пръст върху капак...
24.06.2016 год.
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
