25 jun 2016, 13:23

Последно сбогом

  Poesía » Otra
2K 3 24

Последно сбогом днес ти казвам, Мамо!

Уви! Настъпи твоят сетен час!

Отиде си с една въздишка само –

навярно пак със мисълта за нас!

 

Отиде си – светът се преобърна,

угасна топлината в роден дом

и споменът от детството се върна

как с обич ни целуваш мълчешком…

 

Почивай в мир – там татко те очаква!

След време може да се срещнем пак,

душата ми отчаяна проплаква

от грохота на пръст върху капак...

 

 

 

24.06.2016 год.

 

Любомир Попов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...