Последно сбогом днес ти казвам, Мамо!
Уви! Настъпи твоят сетен час!
Отиде си с една въздишка само –
навярно пак със мисълта за нас!
Отиде си – светът се преобърна,
угасна топлината в роден дом
и споменът от детството се върна
как с обич ни целуваш мълчешком…
Почивай в мир – там татко те очаква!
След време може да се срещнем пак,
душата ми отчаяна проплаква
от грохота на пръст върху капак...
24.06.2016 год.
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
