20 апр. 2007 г., 11:52

поспри

729 0 7
не
не си отивай
остана ми само ти
сама не ме оставяй
без теб
сърцето тъжи
в очите изплуват сълзи
усмивката в тях замира
загнездва се
пустота
студена тъга
зная
накрая
тръгваш и ти
 

не ме оставай сама
надежда
поспри

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Надеждата винаги остава, малка частица макар, но живее в нас.
    Хареса ми Ласка, хубав стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Надежда винаги ще има във сърцето-
    бяла, поривна, макар и чакана,
    тя в одеждите на утрото облякана
    ще доведе южняка от небето...

  • Малко е тъжно!!!
    Много хубав стих, Ласка!!! Поздрави!!!
  • Не си сама!
    Надеждата е с теб!
    Поздрави!
  • Не я пускай да си отиде!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...