20 апр. 2007 г., 11:52

поспри

731 0 7
не
не си отивай
остана ми само ти
сама не ме оставяй
без теб
сърцето тъжи
в очите изплуват сълзи
усмивката в тях замира
загнездва се
пустота
студена тъга
зная
накрая
тръгваш и ти
 

не ме оставай сама
надежда
поспри

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Надеждата винаги остава, малка частица макар, но живее в нас.
    Хареса ми Ласка, хубав стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Надежда винаги ще има във сърцето-
    бяла, поривна, макар и чакана,
    тя в одеждите на утрото облякана
    ще доведе южняка от небето...

  • Малко е тъжно!!!
    Много хубав стих, Ласка!!! Поздрави!!!
  • Не си сама!
    Надеждата е с теб!
    Поздрави!
  • Не я пускай да си отиде!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...