Apr 20, 2007, 11:52 AM

поспри

  Poetry
725 0 7
не
не си отивай
остана ми само ти
сама не ме оставяй
без теб
сърцето тъжи
в очите изплуват сълзи
усмивката в тях замира
загнездва се
пустота
студена тъга
зная
накрая
тръгваш и ти
 

не ме оставай сама
надежда
поспри

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надеждата винаги остава, малка частица макар, но живее в нас.
    Хареса ми Ласка, хубав стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Надежда винаги ще има във сърцето-
    бяла, поривна, макар и чакана,
    тя в одеждите на утрото облякана
    ще доведе южняка от небето...

  • Малко е тъжно!!!
    Много хубав стих, Ласка!!! Поздрави!!!
  • Не си сама!
    Надеждата е с теб!
    Поздрави!
  • Не я пускай да си отиде!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...