3 окт. 2017 г., 15:00

Посветено 

  Поэзия
1886 7 10

Поръсени със слънце, разискрят се вълните –

от чудна Тракия та чак до Мачу Пикчу,

през земята изгревна на цъфналите вишни.

Колкото реални и толкова магични!

Влюбени, окрилени, синтез на дух всевишни…

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красота!
    Целуната от Бога...
  • Ще чакам. Искам да чета произведенията на хора, които умеят наистина. (Нали знаеш, че комплименти не правя). Наистина смятам, че историческите български неща, в смисъла на белетристика, вече много липсват. А ти ги умееш.
  • За много години! Бъдете здрави и с висок дух, за да продължите да творите! Благодаря ви! Безжичен, може тази година да напиша нещо на историческа тема специално заради теб.
  • Поръсени със слънце...
  • Хайде де, къде си? Напиши нещо историческо пак. Чакам и бих прочел с огромно удоволствие.
    Липсва ни много българска литература за стари времена, и особено - легендарна литература.
    И оставяме съседни и не твърде културни да ни заливат с псевдофилмите си... Защо? Та ние, !Българите! Сме Велики!
  • Поръсено със слънце...
  • Честита Нова година, Роси!
  • Рисуваш с думи, Роси!
  • Вълшебно е!
  • Прекрасно и светло... като слънчев лъч...
Предложения
: ??:??