3.10.2017 г., 15:00

Посветено

2.3K 7 10

Поръсени със слънце, разискрят се вълните –

от чудна Тракия та чак до Мачу Пикчу,

през земята изгревна на цъфналите вишни.

Колкото реални и толкова магични!

Влюбени, окрилени, синтез на дух всевишни…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красота!
    Целуната от Бога...
  • Ще чакам. Искам да чета произведенията на хора, които умеят наистина. (Нали знаеш, че комплименти не правя). Наистина смятам, че историческите български неща, в смисъла на белетристика, вече много липсват. А ти ги умееш.
  • За много години! Бъдете здрави и с висок дух, за да продължите да творите! Благодаря ви! Безжичен, може тази година да напиша нещо на историческа тема специално заради теб.
  • Поръсени със слънце...
  • Хайде де, къде си? Напиши нещо историческо пак. Чакам и бих прочел с огромно удоволствие.
    Липсва ни много българска литература за стари времена, и особено - легендарна литература.
    И оставяме съседни и не твърде културни да ни заливат с псевдофилмите си... Защо? Та ние, !Българите! Сме Велики!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...