3 oct 2017, 15:00

Посветено

  Poesía
2.4K 7 10

Поръсени със слънце, разискрят се вълните –

от чудна Тракия та чак до Мачу Пикчу,

през земята изгревна на цъфналите вишни.

Колкото реални и толкова магични!

Влюбени, окрилени, синтез на дух всевишни…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красота!
    Целуната от Бога...
  • Ще чакам. Искам да чета произведенията на хора, които умеят наистина. (Нали знаеш, че комплименти не правя). Наистина смятам, че историческите български неща, в смисъла на белетристика, вече много липсват. А ти ги умееш.
  • За много години! Бъдете здрави и с висок дух, за да продължите да творите! Благодаря ви! Безжичен, може тази година да напиша нещо на историческа тема специално заради теб.
  • Поръсени със слънце...
  • Хайде де, къде си? Напиши нещо историческо пак. Чакам и бих прочел с огромно удоволствие.
    Липсва ни много българска литература за стари времена, и особено - легендарна литература.
    И оставяме съседни и не твърде културни да ни заливат с псевдофилмите си... Защо? Та ние, !Българите! Сме Велики!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...