8 февр. 2019 г., 16:25

Посветено

920 2 5

"И мълчанието е отговор."

Понякога и най-добрият.

Но как в мълчание

сърце се крие...

 

Нали и пулсът на времето

не заличава онова,

що в себе си сърце

е приютило.

 

И ако все пак има сила,

която думите изтрива,

то замълчи, сърце!

И свиквай!

 

Залостеното не отваряй!

Щастлив е онзи, който

нищо не очаква!

Просто дава...

 

02/2019 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Санд Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Веси, Мария, Лина, Иван! Поздрави за всички ви!
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Харесах! Аз разбирам.
  • Завършека на творбата ти е силно впечатляваш! Напълно права си. Подпряната от вътре врата не бива да се отваря. Това е знак за опасност.
    нужно е човек да сее добрини и да ги хвърли зад себе си. След време ще ги срещне пред себе си...
    Поздравления!
  • "Щастлив е онзи, който
    нищо не очаква!
    Просто дава..."
    Хубаво посвещение, Мая Санд! Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...