Feb 8, 2019, 4:25 PM

Посветено

  Poetry » Other
914 2 5

"И мълчанието е отговор."

Понякога и най-добрият.

Но как в мълчание

сърце се крие...

 

Нали и пулсът на времето

не заличава онова,

що в себе си сърце

е приютило.

 

И ако все пак има сила,

която думите изтрива,

то замълчи, сърце!

И свиквай!

 

Залостеното не отваряй!

Щастлив е онзи, който

нищо не очаква!

Просто дава...

 

02/2019 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Санд All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Веси, Мария, Лина, Иван! Поздрави за всички ви!
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Харесах! Аз разбирам.
  • Завършека на творбата ти е силно впечатляваш! Напълно права си. Подпряната от вътре врата не бива да се отваря. Това е знак за опасност.
    нужно е човек да сее добрини и да ги хвърли зад себе си. След време ще ги срещне пред себе си...
    Поздравления!
  • "Щастлив е онзи, който
    нищо не очаква!
    Просто дава..."
    Хубаво посвещение, Мая Санд! Поздрави!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...