4 окт. 2008 г., 08:38

Потъвах

740 0 7

Мечтите с теб сега са прах -

забити в мен като смола,

отново сам - полепнал в страх,

самотен кошер без пчела.

Дали бях сляп? Това не знам,

потъвах в мътна пелена, 

изплувах ли в тоз океан?

Удавих се, но във тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дам..."ягодовия сладкиш" е прав...
  • "ягодовия сладкиш" е тъжен, да, но ако пожелаеш хвания за ръка, океяна е гълбок, но не и за тези които могат да плуват.., тя не може, но често се намира тук, таме, някоя самандура ха, ха колко обаркано звучи, ама нали сме хора на изкуството, можем да четем по м/у редовете :Р
  • много тъжно...
    докосна ме...пожелавам щастие...с обич...
  • Ще изплуваш,със сигурност
  • Ще опитам...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...