Потъвах

Poetry

739 0 7

Мечтите с теб сега са прах -

забити в мен като смола,

отново сам - полепнал в страх,

самотен кошер без пчела.

Дали бях сляп? Това не знам,

потъвах в мътна пелена,

изплувах ли в тоз океан?

Удавих се, но във тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Fontaine (Димитър Димчев)

Дам..."ягодовия сладкиш" е прав...

2008-10-20T08:56:07+03:00
beboto (Цвети)

"ягодовия сладкиш" е тъжен, да, но ако пожелаеш хвания за ръка, океяна е гълбок, но не и за тези които могат да плуват.., тя не може, но често се намира тук, таме, някоя самандура ха, ха колко обаркано звучи, ама нали сме хора на изкуството, можем да четем по м/у редовете :Р

2008-10-20T00:42:00+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много тъжно...
докосна ме...пожелавам щастие...с обич...

2008-10-04T14:20:55+03:00
Benzema (Денислава Росенова)

Ще изплуваш,със сигурност

2008-10-04T14:15:12+03:00
Fontaine (Димитър Димчев)

Ще опитам...

2008-10-04T14:13:00+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0