4.10.2008 г., 8:38

Потъвах

735 0 7

Мечтите с теб сега са прах -

забити в мен като смола,

отново сам - полепнал в страх,

самотен кошер без пчела.

Дали бях сляп? Това не знам,

потъвах в мътна пелена, 

изплувах ли в тоз океан?

Удавих се, но във тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дам..."ягодовия сладкиш" е прав...
  • "ягодовия сладкиш" е тъжен, да, но ако пожелаеш хвания за ръка, океяна е гълбок, но не и за тези които могат да плуват.., тя не може, но често се намира тук, таме, някоя самандура ха, ха колко обаркано звучи, ама нали сме хора на изкуството, можем да четем по м/у редовете :Р
  • много тъжно...
    докосна ме...пожелавам щастие...с обич...
  • Ще изплуваш,със сигурност
  • Ще опитам...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...