25 янв. 2011 г., 15:30

Повика ме

1.5K 0 17

Ти ме повика

Тръгнах и се препънах

Длани протегна

И ме прегърна

В какво ме превърна

С тебе вървя

С тебе летя

Шумно и тихо

В деня и нощта

В сребърна роса

Сред цветя

Към безкрая вървя

Прегърнал силно

Теб животе мой

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога добър, понякога щедър или суров с нас, но го обичаме, защото е един...да му се радваме, докато го имаме...
    Поздрави Любчо!
  • Ивон ,благодаря...Поздрав!!!
    Мариане....заедно ще сме докато е отредено !!!
    Селвер прегърнал съм го и му се радвам!!!
    Вита ,поздрав ...обичта ни прави живи!!!
    Вики,поздрав приятелю и благодаря ,че минаваш!!!
    Петя,поздрави и за теб!!!
    Прегръдки и топлинка за всички!!!
  • Поздрави, Любо!
  • Поздравления, Приятелю Любо!
  • Така е,Любо, и падаме, и ставаме, и политаме, и го обичаме!Поздрав и усмивка!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...