Jan 25, 2011, 3:30 PM

Повика ме

  Poetry
1.5K 0 17

Ти ме повика

Тръгнах и се препънах

Длани протегна

И ме прегърна

В какво ме превърна

С тебе вървя

С тебе летя

Шумно и тихо

В деня и нощта

В сребърна роса

Сред цветя

Към безкрая вървя

Прегърнал силно

Теб животе мой

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога добър, понякога щедър или суров с нас, но го обичаме, защото е един...да му се радваме, докато го имаме...
    Поздрави Любчо!
  • Ивон ,благодаря...Поздрав!!!
    Мариане....заедно ще сме докато е отредено !!!
    Селвер прегърнал съм го и му се радвам!!!
    Вита ,поздрав ...обичта ни прави живи!!!
    Вики,поздрав приятелю и благодаря ,че минаваш!!!
    Петя,поздрави и за теб!!!
    Прегръдки и топлинка за всички!!!
  • Поздрави, Любо!
  • Поздравления, Приятелю Любо!
  • Така е,Любо, и падаме, и ставаме, и политаме, и го обичаме!Поздрав и усмивка!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...