Повика ме
Ти ме повика
Тръгнах и се препънах
Длани протегна
И ме прегърна
В какво ме превърна
С тебе вървя
С тебе летя
Шумно и тихо
В деня и нощта
В сребърна роса
Сред цветя
Към безкрая вървя
Прегърнал силно
Теб животе мой
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
