25.01.2011 г., 15:30

Повика ме

1.5K 0 17

Ти ме повика

Тръгнах и се препънах

Длани протегна

И ме прегърна

В какво ме превърна

С тебе вървя

С тебе летя

Шумно и тихо

В деня и нощта

В сребърна роса

Сред цветя

Към безкрая вървя

Прегърнал силно

Теб животе мой

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога добър, понякога щедър или суров с нас, но го обичаме, защото е един...да му се радваме, докато го имаме...
    Поздрави Любчо!
  • Ивон ,благодаря...Поздрав!!!
    Мариане....заедно ще сме докато е отредено !!!
    Селвер прегърнал съм го и му се радвам!!!
    Вита ,поздрав ...обичта ни прави живи!!!
    Вики,поздрав приятелю и благодаря ,че минаваш!!!
    Петя,поздрави и за теб!!!
    Прегръдки и топлинка за всички!!!
  • Поздрави, Любо!
  • Поздравления, Приятелю Любо!
  • Така е,Любо, и падаме, и ставаме, и политаме, и го обичаме!Поздрав и усмивка!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...