10 авг. 2006 г., 09:46

Повиках те

1.5K 0 12

Повиках те защото там -
в душата ми роди се като вик
и ето ме, протягам свойта длан,
за да усетиш порива ми тих.


Дохождай в залеза, в зората,
дохождай в мислите, в съня!
Дохождай всеки миг, когато
за тебе цялата горя.


Прегърнали душите си без свян
да следваме лъча на светлината,
та нашия любовен плам
да слеем с цветовете на дъгата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара Гери!
    Поздрав!
  • Дохождай всеки миг, когато
    за тебе цялата горя.

    Искрен копнеж, Роси! Браво!
  • Здравейте момичета!
    Благодаря ви за коментарите!
    Поздрави!
  • Много нежен,ефирен стих.
    Невероятно леко се излива.
    Усеща се порива ти тих.
    А чувството,то чак прелива.

    Възхищавам се на кратки стихове
    изказали толкова ясно чувствата.

    Поздрав и усмивка Роси
  • Красиво е Роси и много хубаво!
    Поздравления!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...