Aug 10, 2006, 9:46 AM
Повиках те
Повиках те защото там -
в душата ми роди се като вик
и ето ме, протягам свойта длан,
за да усетиш порива ми тих.
Дохождай в залеза, в зората,
дохождай в мислите, в съня!
Дохождай всеки миг, когато
за тебе цялата горя.
Прегърнали душите си без свян
да следваме лъча на светлината,
та нашия любовен плам
да слеем с цветовете на дъгата.
© Росица Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Дохождай всеки миг, когато
за тебе цялата горя.
Искрен копнеж, Роси! Браво!
-
Здравейте момичета!
Благодаря ви за коментарите!
Поздрави! -
Много нежен,ефирен стих.
Невероятно леко се излива.
Усеща се порива ти тих.
А чувството,то чак прелива.
Възхищавам се на кратки стихове
изказали толкова ясно чувствата.
Поздрав и усмивка Роси -
Красиво е Роси и много хубаво!
Поздравления! -
Красив порив - красив стих! Поздрав, Роси!
-
Благодаря ва всички за коментарите и оценките!
Лек ден ви желая! -
О, прекрасно е, тази дъга е най-чудесния символ на цялото чувство, палитра на ведрината! Знаеш си....
-
Обичай, Роси!!!
Поздрави!!! -
Кой, кого и как повика?
Туй ще си остане тайна,
но, че сме с теб прилика,
няма да е мисъл крайна...
Порив буен, с вопъл тих
пазят зорко тишината
и в общуване чрез стих,
се преражда ведрината.
Вихърът на любовта, засмян
е зора за двама - бяла,
затова че в него свян
ни държи в обич цяла. -
Браво,браво,браво!Сърцето ти прелива от любов!Прекрасно е!
-
Това е прекрасно.Браво на теб!Чиста лъчиста любов...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!