LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
10.08.2006 г., 9:46 ч.

Повиках те 

  Поезия
1278 0 12

Повиках те защото там -
в душата ми роди се като вик
и ето ме, протягам свойта длан,
за да усетиш порива ми тих.


Дохождай в залеза, в зората,
дохождай в мислите, в съня!
Дохождай всеки миг, когато
за тебе цялата горя.


Прегърнали душите си без свян
да следваме лъча на светлината,
та нашия любовен плам
да слеем с цветовете на дъгата.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара Гери!
    Поздрав!
  • Дохождай всеки миг, когато
    за тебе цялата горя.

    Искрен копнеж, Роси! Браво!
  • Здравейте момичета!
    Благодаря ви за коментарите!
    Поздрави!
  • Много нежен,ефирен стих.
    Невероятно леко се излива.
    Усеща се порива ти тих.
    А чувството,то чак прелива.

    Възхищавам се на кратки стихове
    изказали толкова ясно чувствата.

    Поздрав и усмивка Роси
  • Красиво е Роси и много хубаво!
    Поздравления!
  • Красив порив - красив стих! Поздрав, Роси!
  • Благодаря ва всички за коментарите и оценките!
    Лек ден ви желая!
  • О, прекрасно е, тази дъга е най-чудесния символ на цялото чувство, палитра на ведрината! Знаеш си....
  • Обичай, Роси!!!
    Поздрави!!!
  • Кой, кого и как повика?
    Туй ще си остане тайна,
    но, че сме с теб прилика,
    няма да е мисъл крайна...

    Порив буен, с вопъл тих
    пазят зорко тишината
    и в общуване чрез стих,
    се преражда ведрината.

    Вихърът на любовта, засмян
    е зора за двама - бяла,
    затова че в него свян
    ни държи в обич цяла.
  • Браво,браво,браво!Сърцето ти прелива от любов!Прекрасно е!
  • Това е прекрасно.Браво на теб!Чиста лъчиста любов...
Предложения
: ??:??