Повиках те
Повиках те защото там -
в душата ми роди се като вик
и ето ме, протягам свойта длан,
за да усетиш порива ми тих.
Дохождай в залеза, в зората,
дохождай в мислите, в съня!
Дохождай всеки миг, когато
за тебе цялата горя.
Прегърнали душите си без свян
да следваме лъча на светлината,
та нашия любовен плам
да слеем с цветовете на дъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
