1 мая 2020 г., 12:41

Празен

825 0 0

 

Наближава! Много скоро ще се случи.

Ще помета със бяс туй що ме просълзява.

Че този свят дано да се научи,

на мене колко ми е струвало да страдам...

И колко унижения и вричане.

И колко съдбоносна саможертва.

И два живота с необичане

на себе си. И чупене на нерви... 

Аз няма повече какво да давам.

Излъгах те! По-празен съм от дъното, 

на туй море, що в мъката удавях,

онези дето имат само плът...

Но кой ли знае всички пътища?

Потопите отмиват стара пръст. 

Дали ще украсявам твойто бъдеще, 

или ще ме прегръщаш като кръст?... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...