1.05.2020 г., 12:41 ч.

Празен 

  Поезия » Любовна, Философска
562 0 0

 

Наближава! Много скоро ще се случи.

Ще помета със бяс туй що ме просълзява.

Че този свят дано да се научи,

на мене колко ми е струвало да страдам...

И колко унижения и вричане.

И колко съдбоносна саможертва.

И два живота с необичане

на себе си. И чупене на нерви... 

Аз няма повече какво да давам.

Излъгах те! По-празен съм от дъното, 

на туй море, що в мъката удавях,

онези дето имат само плът...

Но кой ли знае всички пътища?

Потопите отмиват стара пръст. 

Дали ще украсявам твойто бъдеще, 

или ще ме прегръщаш като кръст?... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??