1.05.2020 г., 12:41 ч.

Празен 

  Поезия » Любовна, Философска
672 0 0
Наближава! Много скоро ще се случи.
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане.
И колко съдбоносна саможертва.
И два живота с необичане
на себе си. И чупене на нерви...
Аз няма повече какво да давам.
Излъгах те! По-празен съм от дъното,
на туй море, що в мъката удавях,
онези дето имат само плът... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??