Празна
Сърцето ми пресъхнало мълчи,
изпито от проклетите ти устни.
Отминал спомен от любов кънти,
изплъзвайки се ден след ден от моите пръсти.
Отдадох, отдадох себе си на сивотата!
Отне ми всеки цвят,
без топъл лъч остави да повехне,
любовта към теб и с нея моят свят.
Бледа сянка е душата,
без теб забравила да се усмихва.
Врекла се в мрака и в тъгата,
проклела себе си и всичко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Борисова Все права защищены
