21 нояб. 2007 г., 13:21

преди

710 0 1


Преди да те срещна, не вярвах във любовта...

Беше илюзия за мен...

Когато те видях, ти бе мираж за мен...

Когато те докоснах, мислех, че сънувам...

Когато те целунах, не знаех къде се намирам...

Когато те прегърнах, усещах спокойствие...

Благодаря, че ме дари с това...

И съжалявам, че трябваше така да се развият нещата...

Боли ме сега и съм сам...

Защо ми отне всичко това? Попитай себе си?

Всичко ли бе толкова нереално?

Защо трябваше да свършва толкова бързо?

Защо ме предаде и не ме послуша?

Защо ме нарани?

Това ли заслужавам? Да скърбя? Да ме боли?

МОЛЯ ТЕ, ОТГОВОРИ МИ! МОЛЯ ТЕ! ПИШИ ЗАЩО?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислажа Ангеложа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла, Деси!
    Много красив, но тъжен стих!
    Шестица от мен за теб, ще очаквам още много твои творби!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...