Nov 21, 2007, 1:21 PM

преди

Poetry » Love

712 0 1

Преди да те срещна, не вярвах във любовта...

Беше илюзия за мен...

Когато те видях, ти бе мираж за мен...

Когато те докоснах, мислех, че сънувам...

Когато те целунах, не знаех къде се намирам...

Когато те прегърнах, усещах спокойствие...

Благодаря, че ме дари с това...

И съжалявам, че трябваше така да се развият нещата...

Боли ме сега и съм сам...

Защо ми отне всичко това? Попитай себе си?

Всичко ли бе толкова нереално?

Защо трябваше да свършва толкова бързо?

Защо ме предаде и не ме послуша?

Защо ме нарани?

Това ли заслужавам? Да скърбя? Да ме боли?

МОЛЯ ТЕ, ОТГОВОРИ МИ! МОЛЯ ТЕ! ПИШИ ЗАЩО?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

3y3ka (Зузка)

Добре дошла, Деси!
Много красив, но тъжен стих!
Шестица от мен за теб, ще очаквам още много твои творби!

2007-11-21T15:12:00+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0