Преди да те срещна, не вярвах във любовта...
Беше илюзия за мен...
Когато те видях, ти бе мираж за мен...
Когато те докоснах, мислех, че сънувам...
Когато те целунах, не знаех къде се намирам...
Когато те прегърнах, усещах спокойствие...
Благодаря, че ме дари с това...
И съжалявам, че трябваше така да се развият нещата...
Боли ме сега и съм сам...
Защо ми отне всичко това? Попитай себе си?
Всичко ли бе толкова нереално?
Защо трябваше да свършва толкова бързо? ...