21.11.2007 г., 13:21

преди

711 0 1


Преди да те срещна, не вярвах във любовта...

Беше илюзия за мен...

Когато те видях, ти бе мираж за мен...

Когато те докоснах, мислех, че сънувам...

Когато те целунах, не знаех къде се намирам...

Когато те прегърнах, усещах спокойствие...

Благодаря, че ме дари с това...

И съжалявам, че трябваше така да се развият нещата...

Боли ме сега и съм сам...

Защо ми отне всичко това? Попитай себе си?

Всичко ли бе толкова нереално?

Защо трябваше да свършва толкова бързо?

Защо ме предаде и не ме послуша?

Защо ме нарани?

Това ли заслужавам? Да скърбя? Да ме боли?

МОЛЯ ТЕ, ОТГОВОРИ МИ! МОЛЯ ТЕ! ПИШИ ЗАЩО?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислажа Ангеложа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла, Деси!
    Много красив, но тъжен стих!
    Шестица от мен за теб, ще очаквам още много твои творби!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...