16 окт. 2007 г., 10:04

Преди да бъда...

772 0 9
***
Надеждата се сломява...
разгражда се...
бере душа...
носи страст...
олюлява се...
Оголва се онзи одъртял живот...
Диванът всмуква в гръдтта си
гения на поета...
Ловките птици крадат полета
в картината на нощта...
Аз нося в себе си многолюден пейзаж
от убийства, потоци и гняв...
Има ме...
Няма ме...
Отронвам се от панелния мост
над реката...
и разголвам малката си стая,
която съм градила в детството
от глупостта на плътта си...
пред теб...
за да ме охулиш...
за да се озова в пъкъла...
за да ограбят защитната ми лошотия...
за да стана истински мъртва,
както съм била
преди да се науча
да обичам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...