Oct 16, 2007, 10:04 AM

Преди да бъда...

  Poetry
767 0 9
***
Надеждата се сломява...
разгражда се...
бере душа...
носи страст...
олюлява се...
Оголва се онзи одъртял живот...
Диванът всмуква в гръдтта си
гения на поета...
Ловките птици крадат полета
в картината на нощта...
Аз нося в себе си многолюден пейзаж
от убийства, потоци и гняв...
Има ме...
Няма ме...
Отронвам се от панелния мост
над реката...
и разголвам малката си стая,
която съм градила в детството
от глупостта на плътта си...
пред теб...
за да ме охулиш...
за да се озова в пъкъла...
за да ограбят защитната ми лошотия...
за да стана истински мъртва,
както съм била
преди да се науча
да обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...