16.10.2007 г., 10:04

Преди да бъда...

769 0 9
***
Надеждата се сломява...
разгражда се...
бере душа...
носи страст...
олюлява се...
Оголва се онзи одъртял живот...
Диванът всмуква в гръдтта си
гения на поета...
Ловките птици крадат полета
в картината на нощта...
Аз нося в себе си многолюден пейзаж
от убийства, потоци и гняв...
Има ме...
Няма ме...
Отронвам се от панелния мост
над реката...
и разголвам малката си стая,
която съм градила в детството
от глупостта на плътта си...
пред теб...
за да ме охулиш...
за да се озова в пъкъла...
за да ограбят защитната ми лошотия...
за да стана истински мъртва,
както съм била
преди да се науча
да обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...