16.10.2007 г., 10:04 ч.

Преди да бъда... 

  Поезия
618 0 9
***
Надеждата се сломява...
разгражда се...
бере душа...
носи страст...
олюлява се...
Оголва се онзи одъртял живот...
Диванът всмуква в гръдтта си
гения на поета...
Ловките птици крадат полета
в картината на нощта...
Аз нося в себе си многолюден пейзаж
от убийства, потоци и гняв...
Има ме...
Няма ме...
Отронвам се от панелния мост
над реката...
и разголвам малката си стая,
която съм градила в детството
от глупостта на плътта си...
пред теб...
за да ме охулиш...
за да се озова в пъкъла...
за да ограбят защитната ми лошотия...
за да стана истински мъртва,
както съм била
преди да се науча
да обичам...

© Арлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??