Преди да бъда...
Надеждата се сломява...
разгражда се...
бере душа...
носи страст...
олюлява се...
Оголва се онзи одъртял живот...
Диванът всмуква в гръдтта си
гения на поета...
Ловките птици крадат полета
в картината на нощта...
Аз нося в себе си многолюден пейзаж
от убийства, потоци и гняв...
Има ме...
Няма ме...
Отронвам се от панелния мост
над реката...
и разголвам малката си стая,
която съм градила в детството
от глупостта на плътта си...
пред теб...
за да ме охулиш...
за да се озова в пъкъла...
за да ограбят защитната ми лошотия...
за да стана истински мъртва,
както съм била
преди да се науча
да обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
