Преди да отида оттатък

Поэзия » Любовная

736 0 6

Стоя пред олтара.

Капе свещта.

Някъде горе

душата лети.

Устните шепнат

молитва една:

-По-силно! По-нежно

ме прегърни!

Прегърни ме така,

че да звънне душа

и само с очи

ми кажи:

-Тебе съм искала!

За теб съм дошла!

Вземи ме

и полети...

Ангел въздъхна

и падна перо,

нежно и бяло

в краката ми.

Не го ли повдигна,

ще е живо тегло,

преди да отида

оттатък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Браво, Зем!
Нещичко ми трепна в ляво...

2008-08-17T11:11:09+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

!!!
Поздравления!!!

2008-08-16T21:10:41+03:00
хриско (Христина Филипова)

За любимото същество,за любимите думи,за любимия стих не трябва показност,те са дълбоко вътре в човека,в сърцето му,в душата му.За мен специално, голяма част от твоите творби са ми любими.В тях има толкова много любов,нежност,мъдрост,неща на които всекидневно се уча и почти ежедневно се връщам при тях-твоите стихове.Прекланям се пред таланта ти и съм една от многото почитатели на твоето творчество.
Поздравления!

2008-08-16T20:08:21+03:00
враната (Маргарита Василева)

Много емоция си събрал!!!Защо ти е тежко...?Което има да става...,като перо в краката ти пада!!!Ако не-писано е така!!!
/а за любимитеот сайта-всичките ми са любими,ама и аз не съм ги прибрала там,но си ги препрочитам/
Прегръдка!

2008-08-16T20:01:10+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Понякога стиховете ти отекват дълбоко в душата.
И няма смисъл от коментар.
Просто - благодаря!

2008-08-16T18:44:49+03:00