Aug 16, 2008, 6:12 PM

Преди да отида оттатък

  Poetry » Love
735 0 6

Стоя пред олтара.

Капе свещта.

Някъде горе

душата лети.

Устните шепнат

молитва една:

-По-силно! По-нежно

ме прегърни!

Прегърни ме така,

че да звънне душа

и само с очи

ми кажи:

-Тебе съм искала!

За теб съм дошла!

Вземи ме

и полети...

Ангел въздъхна

и падна перо,

нежно и бяло

в краката ми.

Не го ли повдигна,

ще е живо тегло,

преди да отида

оттатък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Зем!
    Нещичко ми трепна в ляво...
  • !!!
    Поздравления!!!
  • За любимото същество,за любимите думи,за любимия стих не трябва показност,те са дълбоко вътре в човека,в сърцето му,в душата му.За мен специално, голяма част от твоите творби са ми любими.В тях има толкова много любов,нежност,мъдрост,неща на които всекидневно се уча и почти ежедневно се връщам при тях-твоите стихове.Прекланям се пред таланта ти и съм една от многото почитатели на твоето творчество.
    Поздравления!
  • Много емоция си събрал!!!Защо ти е тежко...?Което има да става...,като перо в краката ти пада!!!Ако не-писано е така!!!
    /а за любимитеот сайта-всичките ми са любими,ама и аз не съм ги прибрала там,но си ги препрочитам/
    Прегръдка!
  • Понякога стиховете ти отекват дълбоко в душата.
    И няма смисъл от коментар.
    Просто - благодаря!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...