Преди да отида оттатък
Стоя пред олтара.
Капе свещта.
Някъде горе
душата лети.
Устните шепнат
молитва една:
-По-силно! По-нежно
ме прегърни!
Прегърни ме така,
че да звънне душа
и само с очи
ми кажи:
-Тебе съм искала!
За теб съм дошла!
Вземи ме
и полети...
Ангел въздъхна
и падна перо,
нежно и бяло
в краката ми.
Не го ли повдигна,
ще е живо тегло,
преди да отида
оттатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
