16.08.2008 г., 18:12 ч.
Преди да отида оттатък
Капе свещта.
Някъде горе
душата лети.
Устните шепнат
молитва една:
-По-силно! По-нежно
ме прегърни!
Прегърни ме така,
че да звънне душа
и само с очи
ми кажи:
-Тебе съм искала!
За теб съм дошла!
Вземи ме
и полети...
Ангел въздъхна
и падна перо,
нежно и бяло
в краката ми.
Не го ли повдигна,
ще е живо тегло,
преди да отида
оттатък.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
Поздравления!!! -
За любимото същество,за любимите думи,за любимия стих не трябва показност,те са дълбоко вътре в човека,в сърцето му,в душата му.За мен специално, голяма част от твоите творби са ми любими.В тях има толкова много любов,нежност,мъдрост,неща на които всекидневно се уча и почти ежедневно се връщам при тях-твоите стихове.Прекланям се пред таланта ти и съм една от многото почитатели на твоето творчество.
Поздравления! -
Много емоция си събрал!!!Защо ти е тежко...?Което има да става...,като перо в краката ти пада!!!Ако не-писано е така!!!
/а за любимитеот сайта-всичките ми са любими,ама и аз не съм ги прибрала там,но си ги препрочитам/
Прегръдка! -
Понякога стиховете ти отекват дълбоко в душата.
И няма смисъл от коментар.
Просто - благодаря! -
Отново нещо хубаво Зем!!!
Моите сърдечни поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нещичко ми трепна в ляво...